Парите за здравеопазване намаляват с 0,8% от 5,6% от БВП през 2022 г. на 4,8% от БВП през 2023 г., което прави приблизително около 1 млрд. лв. по-малко.
Това заяви в интервю за БГНЕС д-р Илко Семерджиев, министър на здравеопазването в периода 1999 – 2001 г. и вицепремиер през 2017 г.
БВП нараства, парите за здравеопазване се свиват
През 2024 г. и 2025 г., съгласно тригодишната бюджетна прогноза, разходите за здравеопазване ще бъдат 5,1%, което е с 0,5% по-малко, отколкото през 2022 г.
„Това показва, че след като публичните разходи не са достатъчни за покриване на универсалния пакет здравни услуги, ще има сериозно доплащане от джоба на пациентите“, предупреди д-р Семерджиев.
Според него не се вижда перспектива тази политика по някакъв начин да се промени, точно поради липсата на промяна в процента БВП, който ние планираме за следващите години.
„Здравната икономика е точна наука и тя казва, че ако някоя здравна услуга или лекарство струват точно определено количество средства, когато от публичен ресурс се платят 55% от нея/него, останалите 45% трябва да дойдат от някъде. Те идват от „потърпевшите“, т.е. от пациентите.“, добави той.
Сериозно намаление има и на бюджета на Министерството на здравеопазването от 1 млрд. и 8 млн. лв. спада на 920 млн. лв.
В политиката на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве имаме намаление на бюджета от 170 млн. лв. на 158 млн. лв.
В областта на диагностиката и лечението от 766 млн. намаление на 690 млн. лв.
В същото време когато говорим за ограничаването на разходите за лекарства в НЗОК виждаме как средствата са се увеличили от 1,692 млрд. на 1,764 млрд. лв., т.е. точно обратното на това, което се говори.
„Много често думите и делата на политиците са разминават, особено в България. За съжаление, в рамките на месец и малко отгоре, след като акад. Николай Денков пое щафетата от служебния кабинет, виждаме пълно разминаване на думи и дела“, подчерта д-р Семерджиев.
Намаляването на бюджета за здравеопазване също така е свидетелство, че сегашният здравен министър не е защитил постигнатото, не е успял да запази и съхрани това, което България е достигнала. „В Европа средно парите за здраве са между 8-9% от БВП, а ние сме на 4,8% през 2023 г.. Това е лош атестат“, категоричен е д-р Семерджиев.
НАП да събере здравните вноски
Първото, което трябва да направи новото правителство е да събере здравните вноски, защото над 700 хиляди граждани не плащат здравни вноски в България. Имаме неуплътнен капацитет на НЗОК по отношение на приходите.
Второто, очевидно е, че здравната вноска от 8% е недостатъчна. „Дори външни източници, като СЗО, ни казват, че близо 40% е доплащането от българите и това е огромен ресурс“, каза д-р Семерджиев.
Третото, да не демагогстваме. „Трябва да сме честни и да кажем: вижте хора, ако наистина искаме да имаме качествено здравеопазване, трябва да го финансираме“, посочи експертът.
България през тази година ще изразходва 1378 лева за здравеопазване на човек от населението. Средно около 700 евро или 800 долара. Средно вече няма под 3500 евро в ЕС. В Швейцария се стигна до над 10 хиляди долара на глава от населението, а в САЩ – наближават 11 хиляди. „Ние работим с 800 долара и искаме високо качество. Няма как да се получи!, категоричен е д-р Семерджиев.
Здравна контрареформа
Според д-р Семерджиев в България не само, че няма здравна реформа, а има контрареформи и връщане назад.
„Постоянно се говори за реформи и тук искам да обърна специално внимание. Реформата означава да смениш модел, а не да вдигнеш заплатите със 100 или 200 лева, както си го представят управляващите. Имаше промяна на модела през 1997-2001 г., когато съветският модел Семашко беше сменен със здравно-осигурителния. Ние имаме нов модел, направили сме здравната реформа, сега трябва да усъвършенстваме процесите“, каза експертът.
Той посочи, че за реформи говорят онези, които не знаят какво е реформа: „Да се връщаме към Семашко? Или да правим застрахователен модел, да отиваме от солидарност към риск. Нямаме толкова пари“.
Мораториумът убива
Д-р Семерджиев посочи, че все пак е имало един плах опит за реформа в някои от функциите на НЗОК - министър Асен Василев регламентира, че Здравната каса оттук-нататък ще обявява тръжни процедури за закупуване на здравни услуги, лекарства, медицински изделия и т.н. Това веднага щеше да промени начина на действие на заплащане на здравните услуги, на офериране и на ценообразуване. Дори и плахият опит да се направи крачка напред, сега се замита под масата. Това е необходимо да се случи, защото Касата не може да издържа всяка една регистрирана болница. Непрекъснато имаме желание за регистрация на болници, а не виждаме възможност Касата да прави подбор, да изисква адекватно ценообразуване“, каза експертът.
По този начин се практикува кроссубсидиране. Малки болници с ниски разходи, получават големи цени, каквито получават големите болници, а там услугите са недофинансирани.
Друг голям проблем е, че сега управляващите вкараха отново в оборот думата мораториум. „Мораториум на разкриване на болници. Те имат предвид частните болници. Предупреждавам ги, че ще се наложи да си приложат мораториума и върху Националната детска болница. Защото когато практикуваш мораториум, т.е. смърт, няма как да кажеш убиваме само частната инициатива и запазваме държавната. По Конституция собственостите в България са равнопоставени“, предупреди д-р Илко Семерджиев. /БГНЕС
