След критичното увеличаване на напрежението в Близкия изток, причинено от безпрецедентната атака на “Хамас” към Израел, която доведе до най-голямата загуба израелски цивилни от формирането на държавата, върху армията на Израел (ЦАХАЛ) се поставя главната задача да се справи с палестинската групировка. След категоричните намерения на политическия елит в Израел за окончателното премахване на заплахата от “Хамас”, сухопътна операция в Ивицата Газа е въпрос не на дали, а на кога. Тази потенциална операция няма да бъде главния фокус на анализа, а доктрините и структурата на ЦАХАЛ. Разбирането на “начина на мислене на армията” е нужно преди каквито и да е заключения за подобни изключително трудни операции с висок риск и много неизвестни. Това напомня максимата “Никой план не оцелява първи контакт с врага”.
Израел от обявяването на независимостта си почти на всяко десетилетие води интензивни конфликти в региона. Историческият контекст представя много добре еволюцията на ЦАХАЛ към това, което е в момента.
Раждането на ЦАХАЛ
Историческата разходка започва с първия арабско-израелски конфликт веднага след оттеглянето на британския мандат и обявяването на независимостта на Израел на 14-15 май 1948 г. Насилието в региона реално започва още по време на британското управление, но то ескалира след оттеглянето и неприемането на разделението на земята по решение на ООН за отделна палестинска и еврейска държава. СССР и САЩ бързо признават Израел за разлика от съседните държави. Така новата държава бързо се оказва във война с Египет, Йордания, Ирак, Йемен, Ливан, Сирия и с доброволци от други арабски страни. Бойното кръщене на ЦАХАЛ е и най-трудното изпитание, пред което се изправя. Освен, че цялата армия буквално се създава, докато конфликтът се разгръща, балансът на силите не е изобщо на страната на Израел. Пример за това е обученият от британците Арабски легион в Йордания. Всички паравоенни формирования и милиции, които функционират на територията на Израел ефективно се обединяват в това, което започва да се нарича ЦАХАЛ, докато мобилизацията е изключително засилена. Като имигрантите биват мобилизирани при пристигането си. Имайки предвид, че Втората световна война е свършила само 3 години по-рано, голяма част от доброволците имат осезаем военен опит. Интензивността на военните действия се доказва от “странните” начини на сдобиване с оръжия. Един от най-големите сътрудници е комунистическа Чехословакия, най-любопитното нещо което Израел придобива от Прага е първия самолет на ВВС на Израел Avia S-199. S-199 е леко променена версия на германския изтребител Messerschmitt Bf-109 G (българските ВВС оперират същите самолети през ВСВ). И по ирония на съдбата израелските пилоти, опериращи германски самолети, се изправят срещу британските самолети Spitfire на египетските ВВС, само 3 години след края на ВСВ. Израел и ЦАХАЛ оцеляват бойното си кръщене.
По-малко от 10 години по-късно по време на Суецката криза (1956г.) Израел участва с френско-английската коалиция за връщането на Суецкия канал, който Египет национализира. Израел бързо окупира Синайския полуостров (Синай) и Газа, обаче политическата обстановка се обръща срещу коалицията. СССР и САЩ застават на страната на Египет и англо-френската операция се проваля, съответно Израел връща взетите земи, като ООН поставя мироопазващи сили между Египет и Израел.
Следващите 2 десетилетия ще се превърнат в най-важните успехи за Израел. През 1967 г. Египет експулсира силите ООН на границата с Израел и подписва военно споразумение с Йордания. Този съюз, към който се присъединява и Сирия, превъзхожда значително Израел не само в жива сила, но включително бронирана техника и самолети. Израелските ВВС нанасят превантивен удар с операция “Фокус” срещу египетските ВВС давайки началото на шестдневната война. За един ден израелските самолети ефективно унищожават египетските сили на летищата им, като атакуват изненадващо през Синай. Това се повтаря срещу Йордания и Сирия, като Израел окупира Газа и Синай от Египет, Голанските възвишения от Сирия и целият Западен бряг от Йордания. Тази светкавична победа благодарение на въздушните сили ще бъде запомнена, превръщайки въздуха в главен аспект на израелската отбрана до днес.
Следващото десетилетие дава началото на войната от Йом Кипур (1973 г.). Новата арабска коалиция между Египет и Сирия, очевидно поучила се успеха на изненадващата атака на Израел преди няколко години, атакува внезапно на свещения ден за евреите Йом Кипур. Тази атака хваща ЦАХАЛ в пълна изненада, резонен паралел със атаката на “Хамас” преди седмици, което води до високи жертви. Израел успява да устои на атаките, като жертвите за арабската коалиция са няколко пъти по-високи, докато ЦАХАЛ губи 1000 + бронирани машини и над 2000 души. Египет си връща Синай в замяна на признаване на Израел, докато окупацията на Голанските възвишения се запазва.
През следващите десетилетия се забелязва промяна във военните действия, като намаляват високо интензивните конвенционални конфликти, за сметка на несиметрични военни действия с групировки. Тази промяна оказва друга важна точка в израелската отбранителна стратегия. Ливанските войни (1982 г. и 2006 г.) и оттеглянето на Израел от Ивицата Газа (2005 г.) затвърждават тази промяна, като операциите добиват вида на контратерористични, отколкото на решителни и бързи битки между равностойни противници.
Цели, стратегии и доктрина на ЦАХАЛ
Важно нещо, което определя мисленето на Израел за отбрана е пълната липса на стратегическа дълбочина. Стратегическа дълбочина най-лесно се описва със земята, която може да бъде позволена да се даде на противника когато атакува. Пример за това би била Русия през Наполеоновите войни (1803-1815 г.) и не само. Руснаците имат удобството да си позволят да загубят стотици километри земя без това да бъде катастрофално, докато в Израел дори пробиването на първа защитна линия би довела до изключителни загуби. Това се видя с атака на “Хамас”, като след дори малък пробив, бяха нанесени стотици жертви и материални загуби. Когато от единия край на страната до другата може да се стигне за около 2 часа, свободата да избираш къде да отстъпиш и да спреш врага е крайно ограничена. Тази лимитирана реалност поставя Израел в състояние, в което не може да си позволи да загуби война, защото това би било унищожило страната. Оценка на RAND от 1981 г. поставя Израел в ситуация, в която “една загуба би унищожила държавата, решителна победа не може да разреши конфликта напълно, което поставя бъдеще за вечни войни”.
Това обобщава главната стратегия на ЦАХАЛ около скорост, решителни действия, в най-добрия случай водене на бойни действия на чужда територия, далеч от градските центрове и склонност за нормализиране на отношенията поне с част от враждебните единици (Египет след Йом Кипур).
Доктрината на ЦАХАЛ от 2016 г. определя 5 принципа за отбрана:
A. Разчитане на отбранителна стратегия за сигурност, основаваща се на гарантиране на сигурността на Израел създаване на ефективно възпиране, неутрализиране на заплахите и избягване на конфронтация.
B. Настъпателна военна концепция - основното допускане е, че врагът не може да бъде победен чрез водене на отбрана. Следователно е необходимо да се използва сила в настъпление, за да се постигнат ясни военни резултати. Употребата на сила ще се извършва с решителност за постигане на политическите цели, като се действа в съответствие с правилата на международното право с акцент върху правилата на войната и запазването на легитимността на Израел.
C. Стратегическо сътрудничество - укрепване на отношенията със Съединените щати и развиване на стратегически връзки с други ключови държави в допълнение към създаването и укрепването на центрове за подкрепа по целия свят.
D. Укрепване на регионалния статут на Израел - укрепване на мирните споразумения и максимално използване на потенциала за сътрудничество с умерените елементи в региона.
E. Поддържане на относителното предимство, основано на качество на човешките ресурси, напреднали технологични възможности (въоръжение) и различни видове разузнаване.
Пример за дипломатическите опити на Израел за нормализация е напредналия стадии на разговори със Саудитска арабия. Нормализиране на отношенията между двете страни щеше да даде знак на останалите арабски държави в Близкия изток и щеше да има положителен ефект за легитимността на Израел.
Главните опасности за съществуването на Израел са Иран, Сирия и групировките.
“Опасностите пред Израел са - държави - далечни (Иран) и близки (Ливан), провалени държави и държави в процес на разпадане (Сирия); субдържавни организации (Хизбула, Хамас); терористични организации, които не са свързани с конкретна държава или общност (Ислямски джихад, Палестински Ислямски джихад, ИДИЛ и други).”
Националните цели и използването на сила са описани по следния начин:
Когато политическият ешелон установи, че трябва да използва армията, той трябва да изготви следните насоки:
A. Какви са целите и стратегическите условия, необходими за прекратяване на конфликта?
B. Каква е ролята на армията и как тя се интегрира в постигането на тези цели?
C. При какви непредвидени ситуации ще се използват силите?
D. Определяне на допълнителните усилия (политически, икономически, медийни, социални) и ролята на ЦАХАЛ във връзка с тях.
7. Инструкциите от политическия ешелон изискват разяснения и постоянен диалог между висшия военен ешелон (началникът на Генералния щаб) и политическия ешелон. Указанията от правителството са основа за процесите на стратегическо мислене в Генералния щаб но също така се влияе от тях - има взаимно въздействие.
Извън Израел логиката на ЦАХАЛ се определя със засилващи опити за налагане на управление по шериата в Близкия изток и Израел. Това се забелязва в опитите на ислямските движения за заменяне на режимите, където управлението е слабо. Също така и постоянно наблюдаване на проблемите в западните страни, които имат ефект върху Израел.
Използването на военните сили се гради около възпирането, разузнаването, защитата и победата. Целта в мирно и военно време на ЦАХАЛ е да действа като възпиращ фактор на насилие, ако врага не смее да нападне, то няма нужда от ответен удар. Това се гради до още по-голяма степен на разузнаването. Провала на разузнаването при атаката на “Хамас” става още по-плашещо, имайки предвид изключителната важност, която се обръща на него. При успешното прилагане на първите 2 принципа, останалите 2 не биха били с такава важност. Сега ситуацията Газа определя защитата и победата като напълно наложителни, след като възпирането и разузнаването не си свършиха работата. Защитата и победата са логични спрямо детайлите описани от началото. Врага трябва да бъде изтласкан възможно най-бързо и да не се допускат териториални загуби. Като победата трябва да бъде категорична, за да се запази сигурността на държавата в бъдеще.
На стратегическо ниво трябва да бъде създадена ситуация, в която да се постигне прекратяване на огъня или политическо споразумение да бъде наложено на врага от позиция на сила, въз основа на военното му поражение или на неспособността и липсата на желание да продължи да воюва. ЦАХАЛ определя главните начини за разгром на противници като "Хизбула" и "Хамас" като:
I. Елиминиране на възможностите на врага чрез унищожаване на неговите сили.
II. Намаляване на ефективността на способностите на врага срещу израелския вътрешен фронт.
III. Постигане на цели, които врагът смята за ценни.
IV. Съкрушаване на желанието на врага да продължи да се сражава.
Този подход се основава на компоненти от точно определени офанзивни действия срещу слабите места на противника, като се използват относителните предимства, като се набляга на инерцията, скоростта и инициатива, като комбинацията от тях води до "shock and awe" („Шок и ужас“ е военна стратегия, базирана на използването на огромна мощ и зрелищни прояви на сила, за да парализира възприятието на врага за бойното поле и да унищожи волята му да се бие). Те имат за цел да навредят на вземането на решения от страна на противника, да се наруши ефективността на неговите операции като възможно най-рано както във времето, така и по отношение на ресурсите, с които разполага и при използване на минимални ресурси на ЦАХАЛ. Най-подходящият подход за това са маневрените операции.
Израелски “блицкриг”
Историческият опит и принципите около които Израел структурира отбраната си могат да се опишат като светкавична война (“блицкриг”), която обръща внимание на технологично преимущество и огнева мощ, целяща категорични и бързи резултати с възможно най-малко загуби. Това дава важни уточнения за това как може ЦАХАЛ да проведе потенциалната си операция си в Газа. Какво ще цели с нея и какво смята да постигне. /БГНЕС
--------------------------------------
Георги Василев, редактор в отдел „Международни новини“ на Агенция БГНЕС.
.jpg)
